Странджа - мистичната планина на траките

“Когато Бог решил да сътвори Странджа, се усмихнал. И от тази божествена усмивка тя се родила”, казват хората, живеещи в най-красивата и тайнствена планина, простряла снага на територията на две държави - България и Турция.

На нейна територия през различни периоди са процъфтявали няколко тракийски цивилизации. Най-значимата от тях е Одриско-Сапийската династия, създала Одриското царство със столица Бизоне (предполага се днешна Урдовиза). В този период именно били заложени основите на онази типична странджанска духовна култура, чиито тракийски корени откриваме и до днес. Затова планината е пълна с разкрити и все още неразкрити тракийски светилища, долмени и съоръжения, някои от които датирани дори още от… атлантски времена! Именно в Странджа са откривани кости на гиганти, които веднага бивали потулвани. А това е доказателство, че тук най-вероятно в древността са се приютили по-голямата част от оцелелите след катаклизма атланти, които разпространили културата си сред местното тракийско население. Въобще Странджа планина е богата на мистерии.

Тук легендите сe преплитат с фактите, а науката - с мистицизма. Безспорно най-голямата мистерия обаче си остава т.нар. Гробница на Бастет. В края на 80-те години на ХХ век се появи легенда, че в подножието на Градище, най-високия връх на планината, била погребана египетската богиня с глава на котка. Има твърдение, че светилището й е портал към друго измерение в Космоса. Там се намира египетска пирамида, построена около Х в. пр. Хр. и затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да бъде скрита. Версията бе подета от военните, които залитаха и по мистериите в дупката на Царичина години наред.

Най-разпространената легендата гласи, че Странджа - по-малката сестра на Стара планина, също като нея била чудно красива девойка, но незнайно защо никой не посмял да я поиска за жена. Тогава тя напуснала семейството си и със свои близки се заселила надалеч. Скоро тя събрала доста хора, които закриляла. Подобно на амазонките, Странджа ходела с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето. Много кандидати идвали да я искат за жена, но тя връщала всички, докато един ден дошла голяма група черни хора, предвождани от своя цар, с явни намерения да не си тръгват без Странджа. Било невъзможно да откаже или да се измъкне. Но в този момент земята се разтресла, морето и реките се разбушували, настанал страшен хаос. Когато всичко утихнало, имало нови планини, морето от бяло станало мътно и черно, а от черните хора нямало и следа. Така според легендата се образувала вековната планина, която хората нарекли с името на първата й заселница - Странджа, а морето, чиито води миели полите й - Черно море. И за да пазят планината и земята от лоши люде, жителите по тия места съградили много калета и крепостни стени, които станали вечна стража на хубавата българска земя.

Най-високото място в българската територия на Странджа планина е връх “Голямо градище” - 710м над морското ниво. Върхът носи името си от крепост, издигната тук от древни времена. Тя е служила за подслон и наблюдателница на охраната в региона през римско време. Построена е от различни по големина и форми камъни, плътно наредени един до друг. В нея са разкрити малко останки от помещения. На югозапад от тук в грунтова скала са открити скални дупки, които са от много по-ранен период. Това място е било скално светилище, което по-късно е започнало да действа като крепост. Така добре запазен през хилядолетията, този интересен обект не е проучван от археолозите, защото в този район няма възможност за разкопки. Дори и не толкова известен за любителите на планината връх “Голямо Градище” е едно от интересните места в мистичната Странджа, която и до днес пази вековни тайни.

Светилището в Мишкова нива е едно от най-старите древно-тракийски светилища в Странджа. Освен това, куполният храм, който е своеобразен център на светилището е уникален в архитектурно отношение и по думите на проф. Петър Делев, един от главните изследователи на светилището, „няма преки аналогии и се нарежда сред важните паметници на гробничното строителство в Тракия през римската императорска епоха“.

Древният могилен некропол в местността Пропада. Куполната гробница Пропада е великолепен образец на тракийската култова архитектура. Намира се на 3 км северозападно от Малко Търново, на върха на невисок хълм, даващ началото на некропол от 40 могили. Разкрита е през 1979 г. Kуполната гробница в с вероятна датировка V – III век пр. Хр. и притежава характерната архитектура на тракийските култови сгради под могилен насип.