1 Ден

Затова планината е пълна с разкрити и все още неразкрити тракийски светилища, долмени и съоръжения, някои от които датирани дори още от… атлантски времена! Именно в Странджа са откривани кости на гиганти, които веднага бивали потулвани. А това е доказателство, че тук най-вероятно в древността са се приютили по-голямата част от оцелелите след катаклизма атланти, които разпространили културата си сред местното тракийско население. Въобще Странджа планина е богата на мистерии. Тук легендите сe преплитат с фактите, а науката - с мистицизма.

Безспорно най-голямата мистерия обаче си остава т.нар. Гробница на Бастет. В края на 80-те години на ХХ век се появи легенда, че в подножието на Градище, най-високия връх на планината, била погребана египетската богиня с глава на котка. Има твърдение, че светилището й е портал към друго измерение в Космоса. Там се намира египетска пирамида, построена около Х в. пр. Хр. и затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да бъде скрита. Версията бе подета от военните, които залитаха и по мистериите в дупката на Царичина години наред. Най-разпространената легендата пък гласи, че Странджа - по-малката сестра на Стара планина, също като нея била чудно красива девойка, но незнайно защо никой не посмял да я поиска за жена. Тогава тя напуснала семейството си и със свои близки се заселила надалеч. Скоро тя събрала доста хора, които закриляла. Подобно на амазонките, Странджа ходела с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето. Много кандидати идвали да я искат за жена, но тя връщала всички, докато един ден дошла голяма група черни хора, предвождани от своя цар, с явни намерения да не си тръгват без Странджа. Било невъзможно да откаже или да се измъкне. Но в този момент земята се разтресла, морето и реките се разбушували, настанал страшен хаос. Когато всичко утихнало, имало нови планини, морето от бяло станало мътно и черно, а от черните хора нямало и следа. Така според легендата се образувала вековната планина, която хората нарекли с името на първата й заселница - Странджа, а морето, чиито води миели полите й - Черно море. И за да пазят планината и земята от лоши люде, жителите по тия места съградили много калета и крепостни стени, които станали вечна стража на хубавата българска земя.

Едно от значимите разкрития, хвърлящо светлина върху духовния свят на древните траки, е направено през 2003г. на 5-6 км северно от гр.Приморско, в района на бившата резиденция „Перла”.

Беглик Таш представлява мегалитен комплекс с централна каменна площадка, около която са разположени няколко групи от камъни с различни приложения. Общата площ на светилището е 6 дка. Смята се, че тук се е обслужвал култа към Бога на слънцето и този към Богинята майка. Същевременно с функцията си на храм, то е било и календар, и часовник, за което говорят специфични „стъпки”, издълбани в скалите и каменна група, разделяща деня на части.

Най-високото място в българската територия на Странджа планина е връх “Голямо градище” - 710м над морското ниво. Върхът носи името си от крепост, издигната тук от древни времена. Тя е служила за подслон и наблюдателница на охраната в региона през римско време. Построена е от различни по големина и форми камъни, плътно наредени един до друг. В нея са разкрити малко останки от помещения. На югозапад от тук в грунтова скала са открити скални дупки, които са от много по-ранен период. Това място е било скално светилище, което по-късно е започнало да действа като крепост. Така добре запазен през хилядолетията, този интересен обект не е проучван от археолозите, защото в този район няма възможност за разкопки. Дори и не толкова известен за любителите на планината връх “Голямо Градище” е едно от интересните места в мистичната Странджа, която и до днес пази вековни тайни.

Светилището в Мишкова нива е едно от най-старите древно-тракийски светилища в Странджа. Освен това, куполният храм, който е своеобразен център на светилището е уникален в архитектурно отношение и по думите на проф. Петър Делев, един от главните изследователи на светилището, „няма преки аналогии и се нарежда сред важните паметници на гробничното строителство в Тракия през римската императорска епоха“. Древният могилен некропол в местността Пропада. Куполната гробница Пропада е великолепен образец на тракийската култова архитектура. Намира се на 3 км северозападно от Малко Търново, на върха на невисок хълм, даващ началото на некропол от 40 могили. Разкрита е през 1979 г. Kуполната гробница в с вероятна датировка V – III век пр. Хр. и притежава характерната архитектура на тракийските култови сгради под могилен насип. Местността Пропада, в която са разкрити към 40 надгробни могили се намира на хълм, издигащ се на 3 км северозападно от Малко Търново.

На върха на хълма е открита тракийска куполна гробница с вероятна датировка V – III в. пр. Хр. с характерната архитектура на тракийските култови сгради под могилен насип.

2 Ден

Параклисът с аязмо „Св. Марина“ се намира в местността „Махалата“ на около 6 км югоизточно от гр. Малко Търново. Разположен е на десния бряг на река Църногорска (ляв приток на р. Резовска), сред гориста девствена местност.

Святото място е известно на местните хора от незапомнени времена. То се намира в землището на отдавна изселеното село Махалата, чиито жители подгонени от турските безчинства се заселват в Малко Търново. Знае се, че при заселването си махалци заели югоизточната част на града, около Големия врис, както и че те идват със своя свещеник поп Никола, на чието име по-късно е кръстена малкотърновската Попниколова махала.

Индипасха се намира в дъното на дълбок дол, наречен Аязменски, през който протича малката рекичка Резовска, приток на река Велека. Райското място в Странджа е известно с чудесата си повече от три-четири хилядолетия. Легендата разказва, че тракийски жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето. Само посветените знаели пътя до оброчището, ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове.

Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден. Но защо, няма обяснение. Според учените, които замерили водата, тя, като течен кристал, е запазила в своята кристална структура много от наслагванията през хилядолетията, откъдето идва твърдостта й. Анализите показват, че най-силни лечебни свойства водата има върху имунната, сърдечносъдовата, дихателната система, сетивата и костно-ставния апарат, както и при някои видове тумори, анемии и лоши енергии.

Тракийското скално светилище Камъка (Каменна Бърчина), един от редките подобни сакрални обекти в Странджа, се намира на 10 км от Малко Търново в посока Царево, в местността Каменска бърчина. Представлява комплекс от интересни скални образувания на редки за Странджа конгломератни скали, използван в древността от траките за светилище. Тук, върху сравнително равната южна скала, на много светло и високо място са издълбани “слънчеви кръгове”. Те се свързват със слънчевия култ и бог Аполон. Именно по тази причина, светилища от този тип се разполагат на открити, целодневно огрявани от слънцето места. Археоастрономическите изследвания доказват, че 2 500 г.пр.Хр. на това място е наблюдаван изгревът на Бога Слънце в деня на лятното слънцестоене и са извършвани ритуали, важни за орфическата религиозно-философска система на древните траки.

Цената включва:

• Трансфери

• Професионален водач

• Нощувка